Дааа, пролетта дойде…поне астромическата такава. Всички я очакваме с нетърпение, чакаме да се стопли времето, да запеят птичките, да прекарваме повече време навън…но природата има собствено мнение, разбира се.
В днешния фоторазказ ще ви покажем няколко супер забавни занимания за навън, но и ще направим препратка към една тема, която смятаме за актуална и важна, а именно за големите ни очаквания.
От деца средата около нас оформя бавно, но методично необходимостта да имаме високи очаквания – към нас, околните и средата. Трябва да бъдем послушни, да получим високи оценки в училище, да спазваме определено поведение, да си намерим хубава работа, да сме успешни, да си намерим добър спътник в живота…той от своя страна да е истински мъж/жена, но и да се справя в различни непривични за него ситуации, за да ни отговори на очакванията… ако може да чете мисли и да знае винаги какво да направи, така че да сме доволни (най-вече да успее да премине през адски препятствия, за да спре полета на самолета в последния момент, за да заживеем щастливо до края на жирота си). Следват децата и до голяма степен нещата там се повтарят…следва ежедневието ни – там всиичко трябва да е предварително подредено, планувано, с дълги графици и големи очаквания.
Ситуацията, в която живеем, обаче, ни дава и поредния философски урок – да бъдем по-гъвкави и да променим очакванията си към целия свят около нас.
Не казваме, че света може да функционира без организация и стремеж за развитие, напротив, но можем да помислим дали е необходимо всичко да се случва в точно определените рамки на нашите собствени очаквания.
Днешният разказ, макар и доста прозаично, показва именно, че понякога случващото се около нас може да бъде много по-хубаво от предварително определените ни очаквания и ако отворим съзнанието си и счупим рамките на собственото си съзнание може да поканим в живота си много по-хубави емоции.
Разказът ни е за един на пръв поглед скучен уикенд, към който подходихме с явна преднамереност, породена от лошото време и липсата на супер интересни планове. Определено вече ни се искаше да сменим дебелите дрехи с нещо по-лекичко, да съберем малко витамин Д от първите пролетни лъчи и да послушаме чуруликането на птичките! Е, птички имаше, но сигурно се обаждаха, за да се оплачат от снега, а вместо тънките дрехи облякохме отново незаменимата зимна екипировка. Важното е, че реално прекарахме чудесен, забавен и изпълнен с приключения уикенд, прекаран със семейството, сред природата.
Освен стандартните снежни човеци и бой със снежни топки, ни хрумнаха толкова интересни занимания, че впечатлен беше не само двугодишният ни син, а всички се забавлявахме искрено!
Опъвахме палатка на снега, пихме чай вътре, возихме сина си на шейна…с колело…по преспите сняг, учихме го как да реже с трион, да забива истински пирони и един куп други майсторски активности…върху топка сняг.
Всичко това и принципно монотонното ежедневие ни напомни, че за пореден път преминаваме през трудни времена, които изискват от нас не само да се стегнем и да преминем през тях. Вече е необходимо да тренираме издръжливостта си, да запазим надеждата и личната мотивация в ежедневието, но и да запазим духа си – а освобождаването на съзнанието ни от ненужни ограничения и намаляването на притесненията ни породени от предварително определени очаквания, биха помогнали…🥰🥰🥰
Приятно разглеждане 💕
